Възобновяемата енергия (слънце, вятър, вода, биомаса и др.) все повече печели важност. Слънчевата енергия или така наречената волтаична енергия е една от тях. Много хора не знаят, че може да се произвежда енергия от слънцето. Други вече се радват да произвеждат тяхна собствена енергия. За да сте запознати прочетете отговорите на най често задаваните въпроси относно този вид системи.
• Вие генерирате Ваша собствена електрическа енергия;
• Вие използвате неизчерпаемата слънчева енергия за себе си. Това спомага за опазване на околната среда. Знаете ли че производството на 1 кВ от слънчева енергия спестява 850 кг СО2 (въглероден двуокис) за една година? За целта Вие активно опазвате околната среда;
• Вие сами можете да решите дали да вградите една слънчева система в архитектурата на Вашата къща - като това увеличава стойността на Вашата сграда;
• • Инсталирайки си соларна система става с универсални модули, които работят без проблеми и без изискване на допълнителни настройки и поддръжки.
Основната част от тази система са соларните модули. Те трансформират слънчевата енергия достигнала до Земята директно в постоянен електрически ток.
След това с помощта на инвертор този постоянен електрически ток се преобразува в променлив.
В инверторите се вграждат и системи за следене на честотата, с чиято помощ по променливото напрежение на преносната мрежа се съгласува произвежданото от соларните модули и по този начин енергията се предава в преносната мрежа.
Разбира се това става само когато грее слънце (денем) и при подходящи условия - т.е. няма облаци, не е натрупан сняг по модулите или пък не пада сянка от съседни сгради или природни дадености (хълм).
Нощно време потреблението става от преносната мрежа както сме свикнали. В крайна сметка всеки месец благодарение на електронния електромер в таблото се отчитат произведената и консумираната от Вас енергия и ако сте произвели повече парите Ви се връщат.
Разбира се възможно е да използвате слънчева енергия без да имате нищо общо с монополистите и да чакате за разрешителни и да подписвате договори. Това е така наречената самостоятелна система.
При нея модулът се свързва с зареждаш контролер, който зарежда акумулаторна батерия. Ако Ви е необходимо захранване на постоянен ток ползвате директно. Ако не с помощта на инвертора отново получавате променлив ток.
Този вариант се използва за ниски по мощност потребления - например енерго спестяващи лампи от 5 до 21 вата, радио и ТВ приемници (един цветен 29 инчов ТВ консумира около 100 Вата, водни помпи в шадравани до 100 вата, мотори на ПВЦ щори и други. Този вариант е подходящ за места, където нямате връзка с преносната мрежа - примерно на изглед в планината, на море ако сте извън населено място или къмпинг.
Нормалната процедура е следната.
Вариант 1 - Ако тепърва ще строите къща и предвиждате да се монтира на покрива, то трябва да се предвиди наклонът да е подходящ за градът в който се намирате. За повече данни можете да погледнете в точката ПОЛЕЗНО Там сме дали таблица с по големите градове и подходящите параметри за настройки. Конструктора от своя страна трябва да предвиди допълнителното натоварване, което ще се наложи да носи покривната конструкция. Например един модул е 12,71 кг и е с площ от 0,72 м2.. Следователно 1 м2 модул е 17,65 кг. Към това трябва да добавим алуминиеви профили, окачвачи, кабели и т.н. Прави се проверка и за ветрово натоварване.
Вариант 2 - Ако имате вече построена сграда то трябва да бъде измерен ъгълът на покрива и да се избере вариант за доближаване до оптималният ъгъл. Разбира се при сгради с хоризонтален покрив може да се монтират соларните модули, като се използват стойки и алуминиеви профили.
Дотук добре, но даже и да имаме нужните равнини, на които да поставим модулите дали мястото Ви е добро или не. Отговор на този въпрос дават фирмите за одит, които правят проучване и евентуално замерване на мястото, където планирате да монтирате. Редно е да се каже, че НЕ навсякъде е възможно да се монтира поради ред причини. Например - нямате подходяща покривна равнина на юг, имате засенчване от съседна сграда, дървета, комини или хълм, през по-голямата част от зимните месеци имате мъгла (б.р. какво да кажа като и аз живея в София) и т.н. Може би най подходящите условия са на Мусала и Черни връх защото, имате най-добро осветяване и температурите са най-ниски целогодишно, а при ниски температури модулите работят по- добре. Но нека оставим това настрана.
Направили сте одит, имате подходящи условия. Следващата стъпка е избор на система. В страната и в евро зоната има изобилие от фирми производителки, доставчици и представители. За да намалите малко възможните варианти е редно да се запознаете с видовете модули, техните плюсове и минуси и не на последно място гаранциите за тяхната дълго вечност при работа. След това се свързвате с избраните от Вас фирми, представяте им Вашето желание и технически възможности за монтаж и най важното ориентировъчен бюджет. това е едно от най важните пера защото този вид системи не никак евтини..
Следващата стъпка е да анализирате отделните оферти, като в една таблица заложите техническите характеристики, къде се произвежда, гаранции, обслужване в случай на дефект, и не на последна място очаквано време за изплащане, Сравнението не еднакво лесно защото тук идват конфликт от сорта дали китайските модули са по добри от германските, защо всеки казва че неговите произвеждат повече и т.н. Нещата наистина са много разнообразни и затова ние предлагаме на нашите клиенти друга максима - да избирате спрямо бюджета който имате.
След като изберете системата, фирмата производител, доставчик или консултант е редно да се допитате и до местното електро разпределително дружество. Те от своя страна искат да сте собственик или наемател на сградата/теренът, да има изградено трасе а при голяма мощност и трафопост и сертификати за използваното оборудване (обикновено производители в ЕС дават декларации ,а китайците и японците сертификати че отговарят на евро нормите). Подписва се договор с енергото, след това се поръчва оборудването. Следват доставка, монтаж и настройка. И последната стъпка е подписване на споразумение с енергото и почвате да произвеждате. Ще попитате - Колко врем отнема това? Средно около три месеца.
Ще разгледаме един пример на модули с размери:ширина 0,60 м и височина 1,20 м. За изграждането на една покривна система с мощност от 3200 вата са необходими 40 модула х 80 вата или 40 х 0,72 = 28,80 м2. На пръв поглед нещата не звучат много, но трябва да се направи анализ на самият покрив. Например приемаме, че имаме изцяло южна равнина на покрива. Нормална практика е в един ред без прекъсване на шините да се поставят до 10 модула, следователно това прави 6 метра. Между отделните модули трябва да има въздушна междина от поне 5 мм за подобряване на вентилацията на самите модули. Така шината на един ред е 6,10 м. Във височина трябва да имаме 4 реда х 1,20 м или 4,8 м. Отново има междина за профилите в хоризонтална посока и така височината става 4,90 м. Анализът който сме правили до момента показва, че това са едни от най големите стойности, които могат да бъдат монтирани на четирискатни покриви. Ако същият този модел го превърнем в тегло то става 40 х 13 кг .= 520 кг За алуминиевите профили, скобите и винтовете да сложим още 100 кг така цялото тегло става 620 кг. Средното тегло на м2 става 22 кг което е два пъти по малко от теглото на циментовите керемиди например. При двускатен покрив равнините обикновено са с по големи площи и може да се инсталират мощности до 5 кВ..
При равен покрив и при наземна централа нещата стоят малко по различно. Там се използват триъгълни скоби с наклон от 30 градуса, върху които се поставят хоризонтални профили които държат съответните модули. Най добре показатели дават, когато са в един ред модулите. Нека се върнем на нашият пример - 40 модула по 0,60 + 0,005 м = 24,20 м. Такъв равен покрив може да намерите само при някой промишлена сграда. Къща с такива размери не сме виждали досега. При наземна система този размер не е проблемен стига да е с южно изложение. Какво обаче става ако не разполагаме с достатъчно място. Инсталацията се прави на редове. Оказва се обаче, че зимните месеци поради малкият ъгъл на траекторията на слънцето се получава засенчване на редовете. При 30 градуса наклон на модулите разстоянието между два реда трябва да бъде поне 2,83 м. Отново за нашия пример ще се получи 4 реда по 10 модула. Тогава площта, която ни е необходима е ширина 6,10 м а дълбочина 4 реда по 1,04 м + 3 (празните полета между редовете) х 2,83 м = 12,65 м. Следователно са ни нужни 77,16 м2 за същата централа с мощност от 3200 вата.
Какви мероприятия трябва да се предприемат за покриван и наземна система?
При наземна система е възможно да се отлеят предварително бетонови стъпки в земята, които да са добре нивелирани и да бъдат с тегло поне 40 кг на брой модул. Триъгълните скоби се захващат с анкерни болтове за добре изсъхналите бетонови блокчета и по този начин се гарантира ветровото и снеговото натоварване.
При равен покрив вече трябва да се вземе в предвид височината и ветровото натоварване. При инсталации с височина до 10 м баластното натоварване на брой модул е мин 60 кг на модул, а при височина от 10 до 15 м вече става 90 кг на модул. Оказва се в нашият пример, че за 40 модула трябват баластни тегла в размер на 2400 кг и 3600 кг за по високо монтиране. Това вече е сериозно натоварване и е редно да бъде съобразено с конструктивното решение на покривната конструкция.
След пускането в експлоатация, централата работи автономно и не е необходимо да се грижите за нея. На определен период от време препоръчан от производителите на отделните елементи, би следвало фирмата доставчик или интегратор, да извършва гаранционни и след гаранционни прегледи на всички модули. Това би трябвало да включва оглед на фотоволтаичните модули, системата за окачване, проверка за разхлабени връзки, провиснали кабели, състояние на съединителни кутии и всички прилежащи електро и механични части. Разбира се това е работа на специалистите от фирмата, но някои от нещата можете да извършите и вие. Най важното е да се спазват мерки за безопасност при работа с електричество, а за покривните системи и мерки за работа на високо разположени площадки. И все пак някой клиенти питат - А друго нещо трябва ли? Ще отговорим на този въпрос с информация от практиката и това което сме чели в мрежата. След известно време по повърхността на модулите се забелязва прах в следствие на нормалната или повишена запрашеност на въздуха. Част от този прах изгаря през летния период и бива отмит от дъждовната вода. Възможно е да има и екскременти от птици, които да не могат да бъдат естествено отмити от водата. За целта в САЩ има разработена цяла програма по миене на фотоволтаични паркове. Това се прави веднъж годишно и е с цел подобряване на производството.Най важното е да се знае, че модулите НЕ СЕ МИЯТ с препарати за нормални прозорци. Това би довело до влошаване на характеристиките на стъклото.
Разбира се имали сме клиенти, които задават въпрос - А как се процедира със снега? През зимните месеци се забелязва натрупване по модулите, което в никакъв случай не трябва да се чисти механично. Практиката е показала, че или се чисти докато снегът е пресен или се изчаква от затопляне сам да се свлече по модула на земята. Не правете опити да чистите лед, защото ще надраскате стъклото.
Нека разгледаме въпроса малко практично. От всички природни явления човек е успял да се предпазва единствено от мълниите. Вече съществуват системи за предсказване и предугаждане на повишено статично електричество в атмосферата. Като всяко електрическо съоръжение и фотоволтаичните централи са уязвими от високи напрежения попаднали в електрическата част на централата. Затова МЪЛНИЕЗАЩИТАТА е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА независимо от мястото на монтаж на системата. В редки случай при покривни инсталации, и при наличие на изградена мълниезащита на сградата, може да се приеме, че не е необходима отделна за централата. Има специализирани фирми, които се занимават с цялостното проектиране, изграждане и пускане в експлоатация на подобен род защити, съгласно правилата.
